May 29, 2006, 5:11 PM

ЗАЩО ЗАКЪСНЯХ...

  Poetry
1K 0 16
Закъсняло омъдрях
за всичките мои
истини.
От крясъците в душата ми-
идват на късове.
Тъпча като есенна шума
стари илюзии...
Стичат се сълзи.Миришат
на минало...
Че съм имала избор
на други посоки.
Много обиди преглътнах.
Още толкова прошки не дадох.
Закъсняло плача,
за забравени блянове
и отхвърлени мигове
на щастливо пътуване.
Целувам закъсняло
и милвам писма
неизпратени...
С толкова думи не казани.
Не знам докога ще съм тука
за спомени.
Няма и кого да попитам
защо закъснях.
Защо не спасих сърцето си
от онемяване...
Защо сега омъдрях
когато е толкова късно
за връщане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...