15 нояб. 2020 г., 20:00

Защото ги обичам, няма да ги обричам ... 

  Поэзия » Философская, Гражданская, Свободный стих, Другая
454 0 0

Защо не ща деца - питат ме всички,
време ми било, не знам си какво.
Казвам: не, не искам, гледат ме кат' луд!
Не може така, трябва да продължи родът.
Хайде де, за к'во? Бебета да ми реват
по цяла нощ.
А като пораснат - проблеми по-големи!
Училищни неволи, болести, тормоз.
За какво да им го причинявам, щом мога да им го спестя?
Всеки ден борба е - работиш, учиш, мъчиш се - 
а радости тъй малко.
Земята като цяло неприветливо място е!
Хората са зли, условията също.
А аз защо да се нагърбвам тъй излишно
с такъв хомот, с тревоги, ежедневно, доживотно!
Да им трепериш ден и нощ, и това - цял живот.
Да поставиш себе си на заден план,
да угодиш на някой, че видиш ли, "голям срам"!
Какво ще кажат хората, живота не си си осмислил!
Чудо голямо - та нали и утре мен няма да ме има. 
Не съм искал да се раждам, един ден ще умра.
И пак с мен и без мен ще продължи света!
Но и децата си на тоз ад да обричам,
не ще им го причиня - защото ги обичам.

Земята като цяло за живот не става.
Твърде много трудности, а радост почти няма.
По-добре би било веднъж да свърши света,
да се преселим някъде, където няма ...
злоба, алчност, болка, човешка измяна!
Искам да няма болка, човешко мъчение,
но това ще стане в друго измерение. 

© Янко Трендафилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??