15 нояб. 2020 г., 20:00

Защото ги обичам, няма да ги обричам ...

690 0 0

Защо не ща деца - питат ме всички,
време ми било, не знам си какво.
Казвам: не, не искам, гледат ме кат' луд!
Не може така, трябва да продължи родът.
Хайде де, за к'во? Бебета да ми реват
по цяла нощ.
А като пораснат - проблеми по-големи!
Училищни неволи, болести, тормоз.
За какво да им го причинявам, щом мога да им го спестя?
Всеки ден борба е - работиш, учиш, мъчиш се - 
а радости тъй малко.
Земята като цяло неприветливо място е!
Хората са зли, условията също.
А аз защо да се нагърбвам тъй излишно
с такъв хомот, с тревоги, ежедневно, доживотно!
Да им трепериш ден и нощ, и това - цял живот.
Да поставиш себе си на заден план,
да угодиш на някой, че видиш ли, "голям срам"!
Какво ще кажат хората, живота не си си осмислил!
Чудо голямо - та нали и утре мен няма да ме има. 
Не съм искал да се раждам, един ден ще умра.
И пак с мен и без мен ще продължи света!
Но и децата си на тоз ад да обричам,
не ще им го причиня - защото ги обичам.

Земята като цяло за живот не става.
Твърде много трудности, а радост почти няма.
По-добре би било веднъж да свърши света,
да се преселим някъде, където няма ...
злоба, алчност, болка, човешка измяна!
Искам да няма болка, човешко мъчение,
но това ще стане в друго измерение. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Трендафилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...