Когато бях готов да отмъщавам,
с това, че себе си превръщам в лед -
и всеки, дръзнал да ме сгрява,
би бил осъден на ковчег,
тогава Ти дойде и ме докосна!
При все това, че бях обърнал гръб.
Възвърнах се и вече, омагьосан -
ти стопли мойта изстудена плът.
И туй сърце отново взе да блъска!
Със онзи ритъм дето ме убиваше,
но не! Сгреших. Сега ще се откъсне,
от нежната ти слънчева усмивка... ...