diesto (Данаил Антонов)
1039 617
22.09.2019 г., 1:08 ч.

Защото имам тебе да обичам! 

  Поезия » Любовна, Философска
620 13 7

Когато бях готов да отмъщавам, 

с това, че себе си превръщам в лед - 

и всеки, дръзнал да ме сгрява, 

би бил осъден на ковчег, 

тогава Ти дойде и ме докосна! 

При все това, че бях обърнал гръб. 

Възвърнах се и вече, омагьосан - 

ти стопли мойта изстудена плът. 

И туй сърце отново взе да блъска! 

Със онзи ритъм дето ме убиваше, 

но не! Сгреших. Сега ще се откъсне, 

от нежната ти слънчева усмивка... 

И тоз ад, във който се прераждах, 

и ставах все по-лош, да оцелея - 

той просто опустя от мъчна жажда, 

че Господ ме остави да живея... 

Защото имам тебе да обичам! 

И няма да оставя този свят. 

Дали ще бъде клетва или вричане - 

ще изживея тази благодат!... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??