diesto (Данаил Антонов)
979 525
Sep 22, 2019, 1:08 AM

Защото имам тебе да обичам! 

  Poetry » Love, Phylosophy
548 13 7

Когато бях готов да отмъщавам, 

с това, че себе си превръщам в лед - 

и всеки, дръзнал да ме сгрява, 

би бил осъден на ковчег, 

тогава Ти дойде и ме докосна! 

При все това, че бях обърнал гръб. 

Възвърнах се и вече, омагьосан - 

ти стопли мойта изстудена плът. 

И туй сърце отново взе да блъска! 

Със онзи ритъм дето ме убиваше, 

но не! Сгреших. Сега ще се откъсне, 

от нежната ти слънчева усмивка... 

И тоз ад, във който се прераждах, 

и ставах все по-лош, да оцелея - 

той просто опустя от мъчна жажда, 

че Господ ме остави да живея... 

Защото имам тебе да обичам! 

И няма да оставя този свят. 

Дали ще бъде клетва или вричане - 

ще изживея тази благодат!... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??