Защото имам тебе да обичам!
Когато бях готов да отмъщавам,
с това, че себе си превръщам в лед -
и всеки, дръзнал да ме сгрява,
би бил осъден на ковчег,
тогава Ти дойде и ме докосна!
При все това, че бях обърнал гръб.
Възвърнах се и вече, омагьосан -
ти стопли мойта изстудена плът.
И туй сърце отново взе да блъска!
Със онзи ритъм дето ме убиваше,
но не! Сгреших. Сега ще се откъсне,
от нежната ти слънчева усмивка...
И тоз ад, във който се прераждах,
и ставах все по-лош, да оцелея -
той просто опустя от мъчна жажда,
че Господ ме остави да живея...
Защото имам тебе да обичам!
И няма да оставя този свят.
Дали ще бъде клетва или вричане -
ще изживея тази благодат!...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
