Защото ми стиска
Ще надвикам на бурята страшните звуци
и дъжда ще завържа на весели фльонги.
Ще го вкарам във криви и прави улуци,
да не прави по мръсните улици локви.
Ще изправя дъгата до вярна посока,
нека влюбени крачат по цветни павета.
Семена от звезди ще засея пред блока,
да цъфтят денонощно омайни лалета.
Ще разкъсам пердетата черни на мрака,
та да плисне в душите ни слънчево бяло.
Не месия светът ни безверен е чакал,
а от нас осъзнатото ново начало.
Всички догми ще сдипля във ракла от орех,
нека там се развъждат на тясно молците.
Не за милост до днеска на Господ се молех,
че с молитвите май се множат и творците.
Ще надвикам сега и потопа предсказан,
нека Ной да се жалва където си иска.
Предпланетно Земята се гърчи във спазъм,
аз крещя срещу всичко, защото ми стиска.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
Намирам в стиховете ви едно бунтарство, от което ми настъхва мустака и се настройвам някак революционно.
