Jul 23, 2012, 2:30 PM

Защото ми стиска

  Poetry
1K 1 10

Ще надвикам на бурята страшните звуци

и дъжда ще завържа на весели фльонги.

Ще го вкарам във криви и прави улуци,

да не прави по мръсните улици локви.

 

Ще изправя дъгата до вярна посока,

нека влюбени крачат по цветни павета.

Семена от звезди ще засея пред блока,

да цъфтят денонощно омайни лалета.

 

Ще разкъсам пердетата черни на мрака,

та да плисне в душите ни слънчево бяло.

Не месия светът ни безверен е чакал,

а от нас осъзнатото ново начало.

 

Всички догми ще сдипля във ракла от орех,

нека там се развъждат на тясно молците.

Не за милост до днеска на Господ се молех,

че с молитвите май се множат и творците.

 

Ще надвикам сега и потопа предсказан,

нека Ной  да се жалва където си иска.

Предпланетно Земята се гърчи във спазъм,

аз крещя срещу всичко, защото ми стиска.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Дааа...стихове прави като улуци, лъснати, бръснати до съвършенство.
    Явно на автора му стиска...Искам да спомена, че наистина да ти стиска не е лесно. Понякога се нуждаеш от едно-две питиета, животът е такъв. Трябва да се опериш, да покажеш колко можеш, за да прикриеш страховете си зад една криворазбрана смелост. Интересно, дали лирическият осъзнава, че този крясък в последния ред е болезнен, той е по-скоро един вой срещу живота, изплакан на тъжни малки хлипове.
    Поздравления, Поете! Вече съм ви голям фен. Намирам в стиховете ви едно бунтарство, от което ми настъхва мустака и се настройвам някак революционно.
  • И аз харесах, много!
  • Мимето.А тя е почти на осем.Каза - че така сме си прищъпнали дътата в тази непредвидена реалност на хабитатите, че ще си баем на бълхите до последна чаша ром.
    Или до последна чаша срам.

    Добре, че огъня ще гори до сутринта.

    Джак
  • Ех, тези криви и прави улуци с фльонги от дъжд в тях - израдва ме, Митко!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...