31 дек. 2022 г., 11:24

Защото мълчах

1.3K 5 16

ЗАЩОТО МЪЛЧАХ

 

Реката, из която дирех брод,

тече през мене – кървава и мътна.

Излиза тъй, че цял един живот

опитвам да се правя на безсмъртна,

 

да не призная дребния си грях,

да крия дълго – свита и безпътна,

секундата, която проиграх,

обидата, която не преглътнах.

 

Навярно и защото премълчах

за обичта, набола по езика,

аз нямам право милост да изисквам.

 

Щом можеш, Боже, дай ми сетен шанс –

със стъпканите стръкчета иглика

да се простя, преди да ме привикаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прегръщам те, Деничке
  • Когато на човек му се свиди добрата дума, започва да брои позиции, срички, катрени, триримни октави, двуримни терцети и римни схеми.
  • Благодаря, Пепи, честита нова година.
  • Прилича на Спенсъров сонет. Но не пресъздава точно римната му схема. Римата В трябва да се повтори на първа и трета позиции във втория катрен, а римата С, ако приемем за четворна, също не е на нужните позиции. В Спенсъровия сонет не би трябвало да се формират терцети. Бих го определил като италиански с триримна октава и двуримни терцети, което е напредък в техническо отношение.
  • Светли празници, Тони

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...