Усещаш ли дъха на цъфнали дръвчета?
Погали ли лика ти топлият южняк?
Дочуваш ли как пеят моите токчета,
по тротоара тръгнала към тебе пак.
Ръка до свойта топла гръд сложи
и пак кажи, че мен не ме обичаш.
Не смееш ли? Омръзнаха ти май лъжи,
а и дланта ти потреперва, да ме имаш.
Защото пролет е, довява пак любов.
И аз отново нося те във мислите.
Във дланите си нося ти любов
и тихичко присядам в сънищата ти.
© Евгения Тодорова Все права защищены