30 мар. 2019 г., 10:33

Защото самотата е червена 

  Поэзия » Любовная
402 9 12

ЗАЩОТО САМОТАТА Е ЧЕРВЕНА

 

Недей да вкарваш мисълта ми в рамки.

Аз мога да отлитна през прозореца.

И смятам, че е още твърде рано

за свойте страхове да ти говоря.

 

Настържеш ли парченце от канела 

кафето ми ще стане по-уханно.

Не съм пресмятала какво съм взела,

понеже предпочитам да ти давам.

 

Когато в моя сън разцъфнат макове

заблуда е, че допирът е нежен.

В копринените нишки на тъгата

ме дебнат сто коварни таралежа.

 

Обичай ме, не искам да усетя

какво е да боли без време.

Спестявай ми притворствата си светли,

защото самотата е червена.

 

Сега се притисни до мен за малко,

а после остани,  докато стича

в очите ми разпуканият залез    

и казва много повече от всичко.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??