10 сент. 2015 г., 21:29  

Защото си намерих Майстора

915 0 11

Момче, 

не може някой току тъй да вдигне храм,

дори да има нужните материали

и във ума си изградена визия, и плам -

ако сърце отдадено не притежава!

 

Не ще да хвърлиш кофите цимент и пръст,

оставяйки на произвола да ги слепне!

Наченеш ли градеж, не слагай по средата кръст:

"Да го довърши друг, на мен да ми олекне!"

 

С търпение напасвай камък върху камък,

а ръбестите с нежности и страст полирай,

зидът додето стане съвършено гладък -

да отразява светлината; и твоите усилия!

 

А след това внимателно изографисай вътре

добро и щастие, от времето неизличими,

не позволявай цветовете ярки да помръкват -

това е храм на любовта, не изоставена колиба!

 

Че званието Майстор лесно се не придобива!

Понякога и изпреварващата слава угнетява...

Помни, и във една жена да съградиш обител,

греховете ти простени са; и са забравени!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели
  • Много ми допадна.Това е храм на любовта.
  • С това съм абсолютно съгласна! Бележиш голям напредък и в поезията на български! А както обичам да казвам, и писането е занаят, който се усвоява с времето, добър учител и много сърце! Дерзай!
  • Таня, напоследък чета все повече страхотни неща на български и това ме вдъхновява... думите започват да ме намират
  • Изненада ме, Гаврил! Пишеш вълнуваща поезия на английски и радостта ми да те видя тук е напълно истинска!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...