Защото си намерих Майстора
Момче,
не може някой току тъй да вдигне храм,
дори да има нужните материали
и във ума си изградена визия, и плам -
ако сърце отдадено не притежава!
Не ще да хвърлиш кофите цимент и пръст,
оставяйки на произвола да ги слепне!
Наченеш ли градеж, не слагай по средата кръст:
"Да го довърши друг, на мен да ми олекне!"
С търпение напасвай камък върху камък,
а ръбестите с нежности и страст полирай,
зидът додето стане съвършено гладък -
да отразява светлината; и твоите усилия!
А след това внимателно изографисай вътре
добро и щастие, от времето неизличими,
не позволявай цветовете ярки да помръкват -
това е храм на любовта, не изоставена колиба!
Че званието Майстор лесно се не придобива!
Понякога и изпреварващата слава угнетява...
Помни, и във една жена да съградиш обител,
греховете ти простени са; и са забравени!
© Таня Донова All rights reserved.
