10.09.2015 г., 21:29  

Защото си намерих Майстора

906 0 11

Момче, 

не може някой току тъй да вдигне храм,

дори да има нужните материали

и във ума си изградена визия, и плам -

ако сърце отдадено не притежава!

 

Не ще да хвърлиш кофите цимент и пръст,

оставяйки на произвола да ги слепне!

Наченеш ли градеж, не слагай по средата кръст:

"Да го довърши друг, на мен да ми олекне!"

 

С търпение напасвай камък върху камък,

а ръбестите с нежности и страст полирай,

зидът додето стане съвършено гладък -

да отразява светлината; и твоите усилия!

 

А след това внимателно изографисай вътре

добро и щастие, от времето неизличими,

не позволявай цветовете ярки да помръкват -

това е храм на любовта, не изоставена колиба!

 

Че званието Майстор лесно се не придобива!

Понякога и изпреварващата слава угнетява...

Помни, и във една жена да съградиш обител,

греховете ти простени са; и са забравени!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели
  • Много ми допадна.Това е храм на любовта.
  • С това съм абсолютно съгласна! Бележиш голям напредък и в поезията на български! А както обичам да казвам, и писането е занаят, който се усвоява с времето, добър учител и много сърце! Дерзай!
  • Таня, напоследък чета все повече страхотни неща на български и това ме вдъхновява... думите започват да ме намират
  • Изненада ме, Гаврил! Пишеш вълнуваща поезия на английски и радостта ми да те видя тук е напълно истинска!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...