10.09.2015 г., 21:29  

Защото си намерих Майстора

907 0 11

Момче, 

не може някой току тъй да вдигне храм,

дори да има нужните материали

и във ума си изградена визия, и плам -

ако сърце отдадено не притежава!

 

Не ще да хвърлиш кофите цимент и пръст,

оставяйки на произвола да ги слепне!

Наченеш ли градеж, не слагай по средата кръст:

"Да го довърши друг, на мен да ми олекне!"

 

С търпение напасвай камък върху камък,

а ръбестите с нежности и страст полирай,

зидът додето стане съвършено гладък -

да отразява светлината; и твоите усилия!

 

А след това внимателно изографисай вътре

добро и щастие, от времето неизличими,

не позволявай цветовете ярки да помръкват -

това е храм на любовта, не изоставена колиба!

 

Че званието Майстор лесно се не придобива!

Понякога и изпреварващата слава угнетява...

Помни, и във една жена да съградиш обител,

греховете ти простени са; и са забравени!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели
  • Много ми допадна.Това е храм на любовта.
  • С това съм абсолютно съгласна! Бележиш голям напредък и в поезията на български! А както обичам да казвам, и писането е занаят, който се усвоява с времето, добър учител и много сърце! Дерзай!
  • Таня, напоследък чета все повече страхотни неща на български и това ме вдъхновява... думите започват да ме намират
  • Изненада ме, Гаврил! Пишеш вълнуваща поезия на английски и радостта ми да те видя тук е напълно истинска!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...