Защото съм жена
ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА
Когато... съм сама и теб те няма,
пространството замлъква в тишина,
сърцето ми отмерва всеки удар
и аз загърната съм в черна пелена.
Белязана... във думите неказани,
и скрита тихо... във дъжда,
заслушана в лъжливи шепоти,
приспивам себе си, потъвам във съня.
И бягството... е приказно и нежно
и светлината на угаснала звезда
в косите ми потъва белоснежно,
и възродена съм, защото съм Жена.
И бяла съм... и тъжно съм красива,
очите ми... са капещи сълзи,
и въздуха със мен танцува,
попаднах в плен на перлени лъчи.
В нощта попаднах, без да го желая,
загубих се във порив... стон,
избягах от вълшебната омая,
събудих се... под друг подслон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
