Senni (Силвия)
162 1968
Aug 31, 2008, 10:01 AM

Защото съм жена 

  Poetry » Phylosophy
787 0 13

ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА

Когато... съм сама и теб те няма,

пространството замлъква в тишина,

сърцето ми отмерва всеки удар

и аз загърната съм в черна пелена.

 

Белязана... във думите неказани,

и скрита тихо... във дъжда,

заслушана в лъжливи шепоти,

приспивам себе си, потъвам във съня.

 

И бягството... е приказно и нежно

и светлината на угаснала звезда

в косите ми потъва белоснежно,

и възродена съм, защото съм Жена.

 

И бяла съм... и тъжно съм красива,

очите ми... са капещи сълзи,

и въздуха със мен танцува,

попаднах в плен на перлени лъчи.

 

В нощта попаднах, без да го желая,

загубих се във порив... стон,

избягах от вълшебната омая,

събудих се... под друг подслон.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??