31.08.2008 г., 10:01 ч.

Защото съм жена 

  Поезия » Философска
966 0 13
Когато... съм сама и теб те няма,
пространството замлъква в тишина,
сърцето ми отмерва всеки удар
и аз загърната съм в черна пелена.
Белязана... във думите неказани,
и скрита тихо... във дъжда,
заслушана в лъжливи шепоти,
приспивам себе си, потъвам във съня.
И бягството... е приказно и нежно
и светлината на угаснала звезда
в косите ми потъва белоснежно,
и възродена съм, защото съм Жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Предложения
: ??:??