Защото съм жива

Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа,
кой рани сърцето?
Гърдите изпълнени с жал.
Мъртва е моята душа,
няма нищо живо в мен.
Цялата трептя от тъга и жал.
Къде е жената,
изпълнена с живот и радост?
Къде отидоха мечтите светли?
Къде избяга радостта?
Опитвам се да се изправя,
да тръгна по нов житейски път,
да изпълня гърдите си с радост,
да върна онази вяра, с която живях.
Ще се изправя, ще върна вярата си,
ще върна ритъма на моето сърце,
ще полети душата ми отново.
Дори с раните си аз ще се завърна,
ще ме поведат мечтите светли,
духът на силната жена ще се върне.
И пак ще ме облива топлина,
радостта ще ме изпълва с дух и сили,
ще се залеят раните, защото аз съм жива.