Имам нужда от дъха ти.
Да ме галиш шепнешком.
Думите са без значение.
Така и така не ги чувам.
Усещам ги.
Дълбоко, дълбоко в недрата ми.
Имам нужда от нежността ти.
Тази твоя нежност,
нежност,
нежност...
Истинска, усещана до болка.
На ръцете ти,
на гласа ти,
на сърцето.
Имам нужда от погледа ти.
Да ме обгърнеш
като в прегръдка.
Да ме съблечеш
от ненужното.
Да остана само себе си.
В очите ти.
Там се виждам истинска.
Ти ме виждаш истинска.
Имам нужда от близостта ти.
Електричество.
Под кожата,
в пространството,
прелетяващо разстоянието.
Живот е.
Спокойствие
и увереност.
Принадлежност.
Твоя.
Имам нужда времето между нас да изчезне.
Както в обятията ти.
Мерило за вечност.
Ароматът ти е безкрайност.
Вкусът ти е забрава.
Ти си трезвото ми пиянство.
И имам нужда от теб.
Завинаги.
© Надежда Тошкова Все права защищены