8 июл. 2009 г., 11:05
Небето седна във краката ми,
а облаците млечно бели –
килим небесен за нозе.
Безмълвни птици се оглеждат
във приземеното небе,
подритват слънцето, което
(събирам цяло в тънките си длани)
прилича на оранжево сърце.
Морето се превърна в локва,
страхливи риби с трескави очи
по пясъците бясно тичат,
соленото защото им горчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация