Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
8.07.2009 г., 11:05 ч.

Защото ти не искаш да ме чуеш 

  Поезия » Друга
714 0 8

 

Небето седна във краката ми,

а облаците млечно бели –

килим небесен за нозе.

Безмълвни птици се оглеждат

във приземеното небе,

подритват слънцето, което

(събирам цяло в тънките си длани)

прилича на оранжево сърце.

Морето се превърна в локва,

страхливи риби с трескави очи

по пясъците бясно тичат,

соленото защото им горчи.

Дърветата разпериха крила,

от рибените люспи полудяха,

издуха се и станаха платна,

като небесни яхти отлетяха.

Косите са ми с цвят на мента

и мисля, са го взели от дъжда.

Не е ли странно да познаваш

момичето с зелената коса?

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??