Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Jul 8, 2009, 11:05 AM

Защото ти не искаш да ме чуеш 

  Poetry » Other
693 0 8

 

Небето седна във краката ми,

а облаците млечно бели –

килим небесен за нозе.

Безмълвни птици се оглеждат

във приземеното небе,

подритват слънцето, което

(събирам цяло в тънките си длани)

прилича на оранжево сърце.

Морето се превърна в локва,

страхливи риби с трескави очи

по пясъците бясно тичат,

соленото защото им горчи.

Дърветата разпериха крила,

от рибените люспи полудяха,

издуха се и станаха платна,

като небесни яхти отлетяха.

Косите са ми с цвят на мента

и мисля, са го взели от дъжда.

Не е ли странно да познаваш

момичето с зелената коса?

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??