Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
8 jul 2009, 11:05

Защото ти не искаш да ме чуеш 

  Poesía » Otra
715 0 8

 

Небето седна във краката ми,

а облаците млечно бели –

килим небесен за нозе.

Безмълвни птици се оглеждат

във приземеното небе,

подритват слънцето, което

(събирам цяло в тънките си длани)

прилича на оранжево сърце.

Морето се превърна в локва,

страхливи риби с трескави очи

по пясъците бясно тичат,

соленото защото им горчи.

Дърветата разпериха крила,

от рибените люспи полудяха,

издуха се и станаха платна,

като небесни яхти отлетяха.

Косите са ми с цвят на мента

и мисля, са го взели от дъжда.

Не е ли странно да познаваш

момичето с зелената коса?

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??