Валя. По ръба на безсилното утре.
Валя...
Като плод в тъжнобера
откъсваха с грапави пръсти безсмъртните
истини нашето „вчера”.
И този дъжд спомняше не на пречистване,
а на предел; на удавяне.
С ладии плъзнаха мними спасители.
(Спасяват дъжда от забравяне.)
Локвата ни се превърна в Венеция,
бедствието – в гондолиера.
Валя по ръба... на неизбежното, ...