lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Dec 16, 2009, 12:10 AM

... Защото вчера няма да се върне 

  Poetry » Love
946 0 13

Валя. По ръба на безсилното утре.
Валя...
Като плод в тъжнобера
откъсваха с грапави пръсти безсмъртните
истини нашето „вчера”.
И този дъжд спомняше не на пречистване,
а на предел; на удавяне.
С ладии плъзнаха мними спасители.
(Спасяват дъжда от забравяне.)
Локвата ни се превърна в Венеция,
бедствието – в гондолиера.
Валя по ръба... на неизбежното,
болно погребвайки „вчера”.
... Как грозно бе. Криво. Лица перфорирани
в мокрите шепи събличахме.
 Валя. И отми ме от всичко клиширано -
тебезабравях в обичане.
А потопът за мен ен-ти път се повтаря,
за ен-ти път смъртно треперя.
... Утре в очите й ще е забравен.
(Заедно с нашето „вчера”).
Днес във устните й напоени
узря позволеният плод!

А тъжноберачите късат от...
мене.

И днес си свариха компот.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??