Защото винаги ще съм до тебе
Едно птиче ми каза, че ме търсиш –
във ветровете, в ручеи студени...
И в зората, затуй я срещаш първи,
а нощем разговарял си със мене...
В посоки четири и във цветята,
в звездите ярки тръпнещ си се взирал...
Отчаян!... Търсил си ме в тишината...
В тревата от умора си заспивал...
А утрото – в надежда си превръщал!
В попътен храм, ти, с вяра си се спирал...
И в сънищата!... Колко си ме връщал!
И как без мен, по малко си умирал!...
А птиченцето, каза ли на тебе,
че в клоните съм, люшнати от вятър?
И в ромона на ручей с глас неземен...
И в птича песен бликнала в зората...
В четирилистна детелина – ирис,
в прашеца цветен, в звездния отблясък,
на тишината – в тайнствения мирис,
в догарящ пламък на молитвен крясък...
Защото винаги ще съм до тебе,
а твойте сънища, са мойте дни!
Нима помисли, че света вълшебен –
сърцето мое, с друг ще сподели?!
Пепи Петрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
