3 окт. 2014 г., 07:35
Защото заваля тъга...
Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -
валсува ми се - може би дори е смешно,
без дъждобран и боса; и щастлива,
с прилепнала по кожата ефирна дрешка;
и не порой, мелодия да се излива.
Очи притварям и запявам. Заваляло...
До мен поне един да затанцува -
съблякъл срам, тревоги, с жадно тяло -
светът ще се усмихне, ми се струва.
© Таня Донова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасен стих, Таня!
Заредена си със светлина! -
Вече танцуват, Таня! Тук са - Ивелина, Галя, Стефан, Яхя, Красимир... Брой и мен! Малко съм патрав в краката, ама то - умението, не е чак толкоз важно...
-
На мен ми се струва, че тези хора се изпариха, сюблимираха в едно ново съзвездие! Виж, само днес колко творби има посветени на това!
Браво, чест им прави на пишещите,а тези които си отидоха- Бог да ги прости! -
Болка е, болка. И често защо вали тъга...
-
Ех, Таня...
-
Тъжен дъжд в нас вали....
-
Написано с болка...поетично красиво и по човешки истинско!
-
С болка от трагедията, сполетяла Г. Лом и съболезнования към близките на починалите!
Доколко сме съпричастни с чуждото нещастие? Не можем да изживеем всяко страдание, защото това ще ни съсипе самите нас! Но можем да помълчим в знак на съпричастност! Дори когато близките ни си отидат от нас, пак намираме сили да се усмихнем - нормална защитна реакция. А понякога просто сме така безсилни пред тъгата, че единственото, което можем да направим, е да освободим цялата си положителна енергия, за да потушим крясъка на душата...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздравявам те за тези думи.