Oct 3, 2014, 7:35 AM

Защото заваля тъга...

Poetry » Other

955 0 9

Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -

валсува ми се - може би дори е смешно,
без дъждобран и боса; и щастлива,
с прилепнала по кожата ефирна дрешка;
и не порой, мелодия да се излива.

Очи притварям и запявам. Заваляло...
До мен поне един да затанцува -
съблякъл срам, тревоги, с жадно тяло -
светът ще се усмихне, ми се струва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Енергията в стих, нали?
Поздравявам те за тези думи.

2014-10-05T17:30:17+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прекрасен стих, Таня!
Заредена си със светлина!

2014-10-04T11:31:13+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Вече танцуват, Таня! Тук са - Ивелина, Галя, Стефан, Яхя, Красимир... Брой и мен! Малко съм патрав в краката, ама то - умението, не е чак толкоз важно...

2014-10-03T21:05:32+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

На мен ми се струва, че тези хора се изпариха, сюблимираха в едно ново съзвездие! Виж, само днес колко творби има посветени на това!
Браво, чест им прави на пишещите,а тези които си отидоха- Бог да ги прости!

2014-10-03T16:07:50+03:00
едимах

Болка е, болка. И често защо вали тъга...

2014-10-03T16:04:39+03:00