Заслепени
Заслепени
От времето
Се надбягват дори
Тъмните сенки
Целунали
Теб
Под очите ти
Бръчици
Знаят
Защо са родени
* * *
Неделя
Утрото трепери под кривите
Покриви на стария град
Променени са дрехите
Сухи висят и като обесени
Чакат да ги оберат
Птиците кълват по пода
Останките от снощи
Котките имат породи
А аз
Съм един
Гол
Несъбуден художник
Със топла тераса
И деца бягащи долу
По назъбената улица
Като мравки
И като спомени
Маслените бои
Съхнат бавно
В тясната стаичка
Телевизор
Черно-бял
Свещи
Бутилка вино
Приятели
Секс
Прекъсна снощи предаването
И токът спря
В един вечерта
Голи
Смучем
Последни
Желания
Обади ми се преди да се прибереш
За да сложа пак снимката ти на шкафчето
И пепелник с угарки
Да те чака
И оттам нататък да сме както преди
Двамата
А по кожата ми още да лази
Онази топла въздишка
От бързото влюбване
Намятам одеало
Кучето
(тогава още го нямаше)
Пита къде си
„Няма я"
Казвам
И посочвам вратата към банята
Където обичаш да плачеш
Кучето задрямва
Нарисувано с масло
Колко портрета още трябват
За да го имам отново
* * *
Сивите ти коси
Падат на пода
Отрязани рано
Дълго ще помнят
21.01.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
и P.S. копиран на вратата.
