Заслон
Прощавам ти, че закъсня. Аз чаках дълго
да ме посрещнеш след смразяващата зима.
Снежинките напомняха на сълзи,
които ни заляха във взаимност.
Прощавам ти, защото ме окъпа
във блясъка на хиляди светулки
и заповяда на небето да напъпи,
а слънцето да спусне златна люлка.
Прощавам ти, че закъсня. Аз те дочаках!
Ръцете си протегнах сред пороите
и пръсти вкопчих в първото си лято,
разцъфнало в прегръдките на твоите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Все права защищены
