4 дек. 2021 г., 14:01

Заслон

810 0 2

Прощавам ти, че закъсня. Аз чаках дълго

да ме посрещнеш след смразяващата зима.

Снежинките напомняха на сълзи,

които ни заляха във взаимност.

 

Прощавам ти, защото ме окъпа

във блясъка на хиляди светулки

и заповяда на небето да напъпи,

а слънцето да спусне златна люлка.

 

Прощавам ти, че закъсня. Аз те дочаках!

Ръцете си протегнах сред пороите

и пръсти вкопчих в първото си лято,

разцъфнало в прегръдките на твоите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....