Заслужава си
Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.
И те пленява голямата любов, лудото напрежение.
А после?
Обичам, подлудявам, изгарям.
Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам!
Ти си моя живот! Разбираш ли? Усещаш ли?
Огън в гърдите!...
Осанката ти ме пленява.
И няма вопъл дори.
Благоприличие!... Боже помогни!...
И следва мълчание, после луд смях и пак мълчание.
Или просто ти си човек!
Тогава заслужава си!
Да, тогава "Обичай".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
