yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
3 dic 2016, 18:19

Заслужава си

623 2 6

Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.

И те пленява голямата любов, лудото напрежение.

А после?

Обичам, подлудявам, изгарям.

Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам!

Ти си моя живот! Разбираш ли? Усещаш ли?

Огън в гърдите!...

Осанката ти ме пленява.

И няма вопъл дори.

Благоприличие!... Боже помогни!...

И следва мълчание, после луд смях и пак мълчание.

Или просто ти си човек!

Тогава заслужава си!

Да, тогава "Обичай".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0