Заслужава си

3 dic 2016, 18:19

Poesía » Verso libre

401 2 6

Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.

И те пленява голямата любов, лудото напрежение.

А после?

Обичам, подлудявам, изгарям.

Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам!

Ти си моя живот! Разбираш ли? Усещаш ли?

Огън в гърдите!...

Осанката ти ме пленява.

И няма вопъл дори.

Благоприличие!... Боже помогни!...

И следва мълчание, после луд смях и пак мълчание.

Или просто ти си човек!

Тогава заслужава си!

Да, тогава "Обичай".

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2016-12-04T15:02:22+02:00

Благодаря ти Силви. Лек ден желая.
Plevel (Силвия Илиева)

2016-12-04T14:44:19+02:00

Страхотно си го изляла,много ми харесва!
yankova41 (Йонка Янкова)

2016-12-04T08:40:04+02:00

Благодаря Еси, лек ден мила.
Веси_Еси (Еси)

2016-12-04T08:20:14+02:00

Заслужава си, заслужава си да обичаш! Поздравления, Йонче!
yankova41 (Йонка Янкова)

2016-12-03T20:51:54+02:00

Благодаря ти Младен.Лека вечер
vega666 (Младен Мисана)

2016-12-03T19:25:16+02:00

Толкова хубаво си го казала, Йонка. Голяма мъдрост има в думите ти. В този свят има прекрасни хора, които заслужават любовта ни. Въпросът е, обаче, дали ние сме достойни за тяхната любов?! Браво за стиха!