Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.
И те пленява голямата любов, лудото напрежение.
А после?
Обичам, подлудявам, изгарям.
Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам!
Ти си моя живот! Разбираш ли? Усещаш ли?
Огън в гърдите!...
Осанката ти ме пленява.
И няма вопъл дори.
Благоприличие!... Боже помогни!...
И следва мълчание, после луд смях и пак мълчание.
Или просто ти си човек!
Тогава заслужава си!
Да, тогава "Обичай".
© Йонка Янкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
