Очакване, в предчувствие облечено,
изгрева сънуваше на близко сбъдване,
но светъл лик, на който бе обречено,
зад облак скриваше се в точката разсъмване.
Днес утрото е ясно! – Ти се върна;
целувам сепнат гънката вина,
стаена в ъгълчето на усмивка, пак прегърнал
девойка някога, сега - жена.
Вина у теб ли?! – Не подхранвай тази клада,
нали не тя, отново ни събра!
Тогава бяхме прекалено млади,
сами сред драки в непребродена гора. ...