Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
30 авг. 2015 г., 19:03  

Заслуга е честта да съм обичан 

  Поэзия » Другая
1328 1 23

Очакване, в предчувствие облечено,

изгрева сънуваше на близко сбъдване,

но светъл лик, на който бе обречено,

зад облак скриваше се в точката разсъмване.

 

Днес утрото е ясно! – Ти се върна;

целувам сепнат гънката вина,

стаена в ъгълчето на усмивка, пак прегърнал

девойка някога, сега - жена.

 

Вина у теб ли?! – Не подхранвай тази клада,

нали не тя, отново ни събра!

Тогава бяхме прекалено млади,

сами сред драки в непребродена гора.

 

Улисан в силата си, дваж самонадеян,

аз, слепецът, не съзрях, не проумях

колко крехка си в света ми неугледен,

как плахото доверие зачева страх.

 

Намъченка си, жадна, изнурена...

На случая в капризната везна,

все пак горчилката не е била спестена;

докрай изстрадала си участта жена.

 

И аз пораснах - след плесницата-раздяла.

Пребродил своята гора нашир и длъж,

намерих извор непресъхващ, изцеляващ

и хлебна е дланта ми – длан на мъж.

 

Мога жаждата да утоля, да те заситя;

всеотдаен, нежен, благ – без гръмко вричане.

С дребни радости, усмивка – спътник в дните -

заслужил бих честта да съм обичан.

 

Толкова е хубаво, че пак те имам!

Постой така... отдала шепичка поне умора,

чуй пазеното дълго в мен - „Любима моя”,

нашепвано в косите ти, в дъха разтворено...

 

Боя се само да не вдигнеш взор нагоре,

дорде измолвам от небето капки дъжд,

че туй, в очите ми, май знам какво е...

и не приляга някак на представата за мъж.

 

18.06.2015

© Людмил Нешев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Дарина!
    Не й блазьосвай толкоз, че ще вземеш да я урочасаш (жената, де)
    Описаните по-горе персонажи и ситуации, са само плод на авторова измислица.
  • Прекрасно, като изповед! Много ми хареса. Откровено, истинско и така докосва с чистота. Блазе на таз жена, така обичана
  • > Страннице, не усетих ли лека нотка завист към Лирическата?! Нищо де, нито е грешно, нито срамно. И тъй като стихото няма конкретен адресат, на теб, като жена, се полага пропорционална частица от правото на всички жени, пожелали да бъдат на мястото на лирическата. Възползвай се, не му мисли!

    > Лена, казваш че стихото е "много, много емоционално" написано. Не знам, сигурно е така, но може би тази емоционалност на автора, донякъде е почерпена от честичкото му "заседяване" на страничките с твои колажи...

    Благодаря и на двете ви за това отбелязване при мен!
  • Много много емоционално!
  • Всяка жена би била щастлива да й посветят такъв стих!
  • > Привет, Стойне! - Много си мила! Искрено се надявам, причината за дългото ти отсъствие да не е с негативен знак.

    > „... да я оставям потънала в печал...” ЕЛ-че, разсмя ме твоята импровизирана добавка към добре познатата шега за костенурката. Съхрани жива тази положителна нагласа в себе си. Въпреки твърде приблизителния ориентир, с който намекна за „напредналата” си възраст, аз оставам с големи резерви, прочитайки няколко от твоите стихове. Там видях жар, чистота, безусловност. Като у девойка влюбила се за първи път. Добре, де, нека да е за втори път... Радвам ти се и стискам палци за теб „лелче”!
  • Поздравление и от мен,Людмиле!Днес ми е първият ден след дълго отсъствие.Прекрасна творба си сътворил! Благодаря ти и аз! Бъди благо-
    словен за милото и значимо отношение към жената и любимата1
  • > Така е, Раде. Мълчаливата мъжка сълза е сигурно най-голямото откровение, което той би могъл да си позволи, и понеже се случва рядко, зарядът който носи, превъзхожда дори онази лелеяна от всички жени думичка „обичам те” още повече, ако тя е била превърната в ежедневно употребявана формула и съответно изпразвана от съдържание. Тук съм изкушен да се впусна в дълги обяснения, че възникването на споменатата сълза притежава строго избирателно отношение спрямо типа жена, но това би повлякло след себе си цял куп уточнения и разделения, което неизбежно ще ме превърне в скучен лектор с претенции на познавач. Бих желал стихото да се възприема според усещанията, създадени при повърхностния му прочит.
    Благодаря за обръщението, което използва в края на коментара си. Може да е рутинен израз, но въпреки това мога без преувеличение да кажа, че ме трогна с него.

    > Приемам с благодарност твоите адмирации, Тити!

    > Миночка, мъжете могат да бъдат ТОЛКОВА открити, само когато обичта им е чиста, искрена и отдадена безусловно на другия, а тя ще бъде такава, ако са успели да се познаят в достатъчна степен. Познание, което не се ограничава до взиране и ровичкане извътре, а в създаване на ценностна скала от достоверен Редактор. За това са нужни мерак и знания, а също и усилия, стигащи понякога до продължителен аскетизъм, а видимият резултат да е такъв, че мъжът да не се срамува да го представи пред любимата. Не е толкова страшно, колкото прозвуча. Напълно постижимо е за всеки мъж. Стига да го поиска...

    > ЕЛ-че, според твоя профил си на цели сто години и въпреки тази ужасяваща цифра, пак се заричаш да посещаваш страничката ми и в бъдеще. Явно си неспасяема оптимистка.

    > Привет, Владислав! С малки изключения, Ти и човекът, когото смятам за свой добър приятел в сайта – Краси Чернев, сте единствените мъже, които са се отбелязвали под стиховете ми, експлоатиращи общо взето все една и съща тема. Никакви претенции към останалите, просто го отчитам като факт. Присъствието на двама ви е показателно за мен и аз го оценям подобаващо.

    > Танечка, подобна оценка, дадена от уважаван от мен човек и автор, не просто ме ласкае. Тя винаги е нещо повече...
  • Прекрасен стих!
  • Питам се,кога мъжете са толкова откровени,а сега си давам сметка,че когато са влюбени и заситени от насладата донесла тази любов!Харесах и те поздравявам приятелски!
  • Адмирации!!!
  • За мен мъжките сълзи са откровение, признание, че всъщност си един нормален, слаб човек и точно в това е силата им! Прочувствено, нежно, пълно с послания стихотворение! Разпознаваемо и мило! Добро утро и хубава седмица, приятелю!
  • Ан, наричайки мъжката сълза - неочаквана и непривична - говорех по принцип, представяйки криворазбраната нагласа у болшинството мъже. Точно по тази причина поставих и последното четиристишие. Лично аз не споделям загатнатия там срам у лирическия, че жената може да изтълкува неправилно този негов израз на висша емоция и признавам, че честичко се е случвало да ми се "позамъглят" очетата. Права си в това, че родителското възпитание има отношение към приучване на подрастващите да не дават прекомерна изява на емоционалния си свят. Причината не е само в родителското възпитание, разбира се.
    Мъжката сълза, ли? О, нея продължавам да ти я "пробутвам" като вид награда, която жената сама е заслужила.
  • > Не са много причините, които да породят спонтанно в скъперническите мъжки очи споменатата сълза. Сама по себе си тя е непривична, а оттам и неочаквана. Нима този допълнителен нюанс в чувствата, с които тя бива посрещана от жената, не надгражда по някакъв начин любовта й? На нейната женственост принадлежи заслугата за всичко онова, което крие в себе си мъжката сълза - обич, грижа, умиление, жал, а понякога и щипка от несъществуваща вина. Това е букет от емоции, който бива разбран и харесван от жената. Какво по-нормално от това да награди любовта си с него?!

    > Привет, ЕЛ! Изключително мило е това първо твое гостуване на страничката ми. Точно такива усещания, като споделените от теб, бих желал да даряват стиховете ми. Хубава вечер, Момиче!
  • Да, стига това да е "мъжка" сълза, а не хленч. Тогава тя е в състояние да повиши доверието, да внуши увереност у жената и да я въздигне в собствените й очи, бидейки същевременно незаменимо украшение за нейната любов. Не бива да се преекспонира, разбира се... Ама, намерил съм и аз на кого да обяснявам очевидното! Благодаря, Ан!

    Благодаря за този вмъкнат откъс, Лейди! Разбрах го, но на сънища ( както и на стихове разни) не хващай безкритично вяра. Не всички са показателни...

    Добре дошъл на страничката ми, Станиславе!
  • Хареса ми!!!
  • Охооо! Не стига че написа "силна" ами на всичко отгоре нарече стихото ми "творба" Златни "ви" устенца, Лейди Фокс!(На обръщението "лейди" някак не вървеше да му сложа фамилиарното "ти". А много ми се щеше!)
  • Привет, Елица! Приятно е, че получавам подобна оценка от теб, още повече, когато тя тълкува с положителен знак неща, имащи приоритет в начина ми на писане.
    Краси, грешнико предраг, ама как го каза само... "Слепоци непораснали!" Е, попрогледнахме в Тайнството, но пък и натрупахме вече доста годинки. Не знам дали човек може да изкупи стари грехове, но сърце кога останало е младо, май не пречи да се продължи с опитването.
  • В край на краищата само от това наистина се нуждаем - обич и прошка, че сме грешни, приятелю, слепоци непораснали...
    Мхммм...
    Поздрави
  • Харесах искреното звучене на фразата и силните чувства...
    Поздрав!
  • Таня, Раде, твърде силни думи за едно непретенциозно стихо, но ви благодаря за тях. Анастасия, харесва ми, че ти е харесало.
  • Благодаря ти за удоволствието, което ми достави твоя стих! Усетих толкова голяма любов, нежност и уважение към любимата, че ми се иска всяка жена да има това щастие и да получи всичко това от мъжа до себе си!
  • Дори само стих от написаното тук е способен да осмисли живота на жената!
    А подобни стихотворения осмислят работата ми!
Предложения
: ??:??