Щом в твоите топли очи
аз тази нощ падна, заспивай.
Сънувай горещи лъчи,
които не помнят за сивото.
Сънувай най-звънкия смях,
от който забравям си римите.
Ти – вечно несигурно–плах.
Аз – малка, напук на годините.
Сънувай, че тук и сега
прегръдките значат спасение,
че няма и капка тъга,
която да дращи по вените.
Сънувай, че ти си раним,
но никой не пипа по раните.
Светът хвърля маски и грим.
Земята – Земя без страдание.
Проблеми, щом дебнат навън
и трудно е да сме щастливи,
аз идвам с най-нежния сън.
Заспивай, заспивай,
заспивай…
© Деница Гарелова Все права защищены