Заспивам

Заспивам – в сънища спасяващи.

И днес отново ще те посетя, 

в мълчание до теб ще поседя.

Заспивам – в сънища оставащи. 

Насън съм вятър в твоята гора, 

и ще погаля с нежност клоните 

и тихо ще сваля оковите, 

възпиращи искрящата душа. 

Ще съм дъждовният, мъгливият, 

прегърнал сивотата си в покой, 

даряващ на реката в теб – порой,  

макар да съм роден в пустинята – 

усмихнатият скитник в дъжд от прах. 

И в парадокса ще застана тих,

зарадван, че за миг те посетих,

и благодарен, че в съня живях.

7.XII.2025