Заспивам
Заспивам – в сънища спасяващи.
И днес отново ще те посетя,
в мълчание до теб ще поседя.
Заспивам – в сънища оставащи.
Насън съм вятър в твоята гора,
и ще погаля с нежност клоните
и тихо ще сваля оковите,
възпиращи искрящата душа.
Ще съм дъждовният, мъгливият,
прегърнал сивотата си в покой,
даряващ на реката в теб – порой,
макар да съм роден в пустинята –
усмихнатият скитник в дъжд от прах.
И в парадокса ще застана тих,
зарадван, че за миг те посетих,
и благодарен, че в съня живях.
7.XII.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Велинов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
