заспивам под дъжда
за да накарам душата си запетая
да намери посока към
шахтата на ъгъла запетая
как не ми влезе вглавата запетая
че радиото беше синьо
а пердето ухаеше на бяло запетая
само за да се науча да чувствам точка
не се научих да чувствам запетая
пердетата оставаха сини
но сега са лилави
до блясък и остават такива
дори и когато угасва надеждата
която е тлеела за да живея за
момента е спомен който
отнася ме там където запетая
и точка и точка и точка и точка
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены