меланхолик (Йордан Серафимов) меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165
Jul 13, 2007, 9:03 PM

заспивам под дъжда

  Poetry
1.1K 0 8
заспивам под дъжда запетая
за да накарам душата си запетая
да намери посока към
шахтата на ъгъла запетая
как не ми влезе вглавата запетая
че радиото беше синьо
а пердето ухаеше на бяло запетая
само за да се науча да чувствам точка
не се научих да чувствам запетая
пердетата оставаха сини
но сега са лилави
до блясък и остават такива
дори и когато угасва надеждата
която е тлеела за да живея за
момента е спомен който
отнася ме там където запетая
и точка и точка и точка и точка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0