заспивам под дъжда
за да накарам душата си запетая
да намери посока към
шахтата на ъгъла запетая
как не ми влезе вглавата запетая
че радиото беше синьо
а пердето ухаеше на бяло запетая
само за да се науча да чувствам точка
не се научих да чувствам запетая
пердетата оставаха сини
но сега са лилави
до блясък и остават такива
дори и когато угасва надеждата
която е тлеела за да живея за
момента е спомен който
отнася ме там където запетая
и точка и точка и точка и точка
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados