10 дек. 2020 г., 22:47  

Застоях се 

  Поэзия » Философская, Другая
608 2 5

Застоях се на тази земя,

натежах ѝ от страх, грехове

и препатих безброй патила

и прегазих неволи - море.

 

Над доброто и кротко дете,

като агънце чисто и бяло,

насъбраха се сто зверове

и нахапаха нежното тяло.

 

Посинях, полудях, вампирясах

и кръвта ми се смеси със жлъч.

Тъмнината ме сграбчи със трясък,

не намирах и просека лъч.

 

Натежах ѝ на тази земя,

бях добър, ала вече съм друг.

И дочувам онази коса

дето въздуха стърже без звук.

 

Застоях се, ех тъй застоях

и да тръгна така ми се иска.

Сам не мога, това ще е грях,

Господ здраво писалката стиска.

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??