Застоях се
Застоях се на тази земя,
натежах ѝ от страх, грехове
и препатих безброй патила
и прегазих неволи - море.
Над доброто и кротко дете,
като агънце чисто и бяло,
насъбраха се сто зверове
и нахапаха нежното тяло.
Посинях, полудях, вампирясах
и кръвта ми се смеси със жлъч.
Тъмнината ме сграбчи със трясък,
не намирах и просека лъч.
Натежах ѝ на тази земя,
бях добър, ала вече съм друг.
И дочувам онази коса
дето въздуха стърже без звук.
Застоях се, ех тъй застоях
и да тръгна така ми се иска.
Сам не мога, това ще е грях,
Господ здраво писалката стиска.
© Хари Спасов All rights reserved.
