Затишие
ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени.
След полет и птицата ляга в гнездото
и свива криле. И сънува простора.
Затихвам след буря, както реката в руслото
утихнала плува. Поройна и дива доскоро.
Затихвам след буря и слизам в земята.
И бавно лекувам ранените в бурята корени.
И пия от сока ù. И викам след вятъра.
Ще мога ли пак да го яхна? Ще мога ли?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
