Sep 17, 2009, 12:38 AM

Затишие

Poetry

743 0 13

ЗАТИШИЕ

Затихвам след буря, както вечерникът

тихо се люшка и спира сред клоните,

както ловецът прибира след хайка двуцевката,

затихвам след буря. И живея със спомени.

След полет и птицата ляга в гнездото

и свива криле. И сънува простора.

Затихвам след буря, както реката в руслото

утихнала плува. Поройна и дива доскоро.

Затихвам след буря и слизам в земята.

И бавно лекувам ранените в бурята корени.

И пия от сока ù. И викам след вятъра.

Ще мога ли пак да го яхна? Ще мога ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

благодаря!

2009-09-17T23:07:54+03:00
Katerina-pz (Катерина)

Ще можеш!

2009-09-17T21:57:38+03:00
adiveil (Нина)

Много, много добро! Браво!

2009-09-17T14:54:58+03:00
pureblack (Георги Колев)

глътка от силния сок на лозата, привлича вятър обязден с копнежи... втората глътка е шпората в хълбока на същия вятър... третата майсторски, както си знае, прелъстява - душата за полет...
а всички пътища водят до 51- все- пак...

2009-09-17T14:34:05+03:00
genkaivanova (Генка)

хубав стих!!

2009-09-17T14:05:37+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0