Затишие
606
0
1
Под мостта на забравените
затихнаха чувствата самотни.
Ветровете без жал повалиха
дърветата на влюбените души.
Водата, тъй самотна,
търсеща приятелска ръка.
Отново и отново луната погледна
с онзи мрачен поглед към света.
В този кръговрат,
в това затишие живеят моите надежди.
Един ден, знам, ще бъдат вулкани,
макар сега да са мънички,
потънали в тишина искри...
Милан Милев
30.09.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
