1 окт. 2010 г., 12:31

Затишие 

  Поэзия
435 0 1

Под мостта на забравените

затихнаха чувствата самотни.

Ветровете без жал повалиха

дърветата на влюбените души.

 

Водата, тъй самотна,

търсеща приятелска ръка.

Отново и отново луната погледна

с онзи  мрачен поглед към света.

 

В този кръговрат,

в това затишие живеят моите надежди.

Един ден, знам, ще бъдат вулкани,

макар сега да са мънички,

потънали в тишина искри...

 

Милан Милев

30.09.2010

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??