Затишие

Poetry

601 0 1

Под мостта на забравените

затихнаха чувствата самотни.

Ветровете без жал повалиха

дърветата на влюбените души.

Водата, тъй самотна,

търсеща приятелска ръка.

Отново и отново луната погледна

с онзи мрачен поглед към света.

В този кръговрат,

в това затишие живеят моите надежди.

Един ден, знам, ще бъдат вулкани,

макар сега да са мънички,

потънали в тишина искри...

Милан Милев

30.09.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0