26 апр. 2012 г., 10:12

Заточение

956 0 1

На самотен остров съм сега попаднал,

намирам се далече от дома.

Животът ме бе като хищник така нападнал,

заради грешките мои си сега горя.

 

Океанът се стелеше необятен,

беше тъй земята тъжно-пуста.

Вече не съм никак бодър, силен,

сред пустошта мъртва, груба.

 

Преди мечтаех да си бъда тъй сам,

но сърцето пълно е с тягостна тъга.

Сега всичко на света мога да си дам,

да се върна на топло във дома.

 

Веднъж да можех да се върна,

да се върна за миг поне.

И силно с любов майка да прегърна

с треперещи от студа ръце.

 

Да можех веднъж да кажа колко я обичам,

колко ми е близка и колко я ценя.

Ако можех да се върна, силно се заричам,

че вече аз ще я винаги щадя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...