Заточение

На самотен остров съм сега попаднал,

намирам се далече от дома.

Животът ме бе като хищник така нападнал,

заради грешките мои си сега горя.

Океанът се стелеше необятен,

беше тъй земята тъжно-пуста.

Вече не съм никак бодър, силен,

сред пустошта мъртва, груба.

Преди мечтаех да си бъда тъй сам,

но сърцето пълно е с тягостна тъга.

Сега всичко на света мога да си дам,

да се върна на топло във дома.

Веднъж да можех да се върна,

да се върна за миг поне.

И силно с любов майка да прегърна

с треперещи от студа ръце.

Да можех веднъж да кажа колко я обичам,

колко ми е близка и колко я ценя.

Ако можех да се върна, силно се заричам,

че вече аз ще я винаги щадя.