27 июн. 2017 г., 20:20

Затова...

983 1 6

                              И нека любовта да бъде надгробната плоча,

                              положена върху живота ми!

                              Анна Ахматова (превод:Тереза Светославова)

 

Понякога ми се ще да направя

рекламация на живота. И да го върна.

Само че, дадоха ми го без гаранция.

А дефектите ме побъркват.

 

Все нещо в същината накуцва.

Дали аз съм прекалено взискателна 
към полагащото ми се. Прехапвам устни 
в поза "инертния наблюдател". 

Нямам и опцията да го изключа. 
Нападението било най-добрата защита. 
Режа сълзите си. Прибирам чувствата. 
Всуе. Пак не променям нищо. 

Примирение, тежка присъда, 
по антрацитни течения ме понася... 

Защо ми е този живот да задържам.

... Спасявам се, Обич. В Нашия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Под наем ,без наем"
    -----------------------------
    Казах си....
    В резонанс....
    Аз....
    Наемателю ....
    Претвори се, чрез стих в,
    Наемодателя .....
    Попивайки....
    Подателя....
    "Защо ми е този живот да задържам.

    ... Спасявам се, Обич. В Нашия.
    Абсорбирано от,
    Получателя .....
    Матрица...
    Попивателна...----Димо
  • Кети, знаеш колко ценя думите ти!
    Благодаря ти!
  • Нямаме избор, Таня, трябва да го живеем! А това, на финала, за спасяването, много ми хареса - всеки има своята "тайна градина, таен прозорец"!
  • Има такива дни, Маргарита!
    Албена, нали за едничкия финал живеем!
    Благодаря ви!
  • Странно ми е. Не знам защо имах друга представа за теб. Не мога да те свържа с такова тотално неудовлетворение... Но, всеки си има пикове и падове... Може би това е един от твоите падове... Но творбата е хубава и изисква мислене. Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...