Затова...
И нека любовта да бъде надгробната плоча,
положена върху живота ми!
Анна Ахматова (превод:Тереза Светославова)
Понякога ми се ще да направя
рекламация на живота. И да го върна.
Само че, дадоха ми го без гаранция.
А дефектите ме побъркват.
Все нещо в същината накуцва.
Дали аз съм прекалено взискателна
към полагащото ми се. Прехапвам устни
в поза "инертния наблюдател".
Нямам и опцията да го изключа.
Нападението било най-добрата защита.
Режа сълзите си. Прибирам чувствата.
Всуе. Пак не променям нищо.
Примирение, тежка присъда,
по антрацитни течения ме понася...
Защо ми е този живот да задържам.
... Спасявам се, Обич. В Нашия.
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Кети, знаеш колко ценя думите ти!
Благодаря ти! -
Нямаме избор, Таня, трябва да го живеем! А това, на финала, за спасяването, много ми хареса - всеки има своята "тайна градина, таен прозорец"!
-
Има такива дни, Маргарита!
Албена, нали за едничкия финал живеем!
Благодаря ви! -
Странно ми е. Не знам защо имах друга представа за теб. Не мога да те свържа с такова тотално неудовлетворение... Но, всеки си има пикове и падове... Може би това е един от твоите падове... Но творбата е хубава и изисква мислене. Поздрав!
-
Хубаво е, Таня! И финалът е чудесен! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
-----------------------------
Казах си....
В резонанс....
Аз....
Наемателю ....
Претвори се, чрез стих в,
Наемодателя .....
Попивайки....
Подателя....
"Защо ми е този живот да задържам.
... Спасявам се, Обич. В Нашия.
Абсорбирано от,
Получателя .....
Матрица...
Попивателна...----Димо