Затова...
И нека любовта да бъде надгробната плоча,
положена върху живота ми!
Анна Ахматова (превод:Тереза Светославова)
Понякога ми се ще да направя
рекламация на живота. И да го върна.
Само че, дадоха ми го без гаранция.
А дефектите ме побъркват.
Все нещо в същината накуцва.
Дали аз съм прекалено взискателна
към полагащото ми се. Прехапвам устни
в поза "инертния наблюдател".
Нямам и опцията да го изключа.
Нападението било най-добрата защита.
Режа сълзите си. Прибирам чувствата.
Всуе. Пак не променям нищо.
Примирение, тежка присъда,
по антрацитни течения ме понася...
Защо ми е този живот да задържам.
... Спасявам се, Обич. В Нашия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
