27 jun 2017, 20:20

Затова...

  Poesía
995 1 6

                              И нека любовта да бъде надгробната плоча,

                              положена върху живота ми!

                              Анна Ахматова (превод:Тереза Светославова)

 

Понякога ми се ще да направя

рекламация на живота. И да го върна.

Само че, дадоха ми го без гаранция.

А дефектите ме побъркват.

 

Все нещо в същината накуцва.

Дали аз съм прекалено взискателна 
към полагащото ми се. Прехапвам устни 
в поза "инертния наблюдател". 

Нямам и опцията да го изключа. 
Нападението било най-добрата защита. 
Режа сълзите си. Прибирам чувствата. 
Всуе. Пак не променям нищо. 

Примирение, тежка присъда, 
по антрацитни течения ме понася... 

Защо ми е този живот да задържам.

... Спасявам се, Обич. В Нашия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Под наем ,без наем"
    -----------------------------
    Казах си....
    В резонанс....
    Аз....
    Наемателю ....
    Претвори се, чрез стих в,
    Наемодателя .....
    Попивайки....
    Подателя....
    "Защо ми е този живот да задържам.

    ... Спасявам се, Обич. В Нашия.
    Абсорбирано от,
    Получателя .....
    Матрица...
    Попивателна...----Димо
  • Кети, знаеш колко ценя думите ти!
    Благодаря ти!
  • Нямаме избор, Таня, трябва да го живеем! А това, на финала, за спасяването, много ми хареса - всеки има своята "тайна градина, таен прозорец"!
  • Има такива дни, Маргарита!
    Албена, нали за едничкия финал живеем!
    Благодаря ви!
  • Странно ми е. Не знам защо имах друга представа за теб. Не мога да те свържа с такова тотално неудовлетворение... Но, всеки си има пикове и падове... Може би това е един от твоите падове... Но творбата е хубава и изисква мислене. Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...